thedac (Димитър Драганов)
873 1129
Aug 16, 2017, 10:20 AM  

Небесен диалог 

  Poetry » Phylosophy, Civilian
414 0 8

В този свят, закопнели за нежност,
се стремим да намираме цвят.
В този мрак се усмихва зловещо,
разкървен от войни единак.

В този свят се живее сурово.
Има болка за всеки. Гори
във душата ми огнено слово,
от сърцето излято... Боли...

И се лутам, и питам, и търся.
А живота е точно пред мен.
От очите сълзите си бърша.
,,Не омеквай. Нали си кале́н?’’,

прошепна красива зорница.
Небето магично блести.
Говорих с жена на звездите.
А после... Преследвах мечти.

© Димитър Драганов All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??