Небесен диалог
В този свят, закопнели за нежност,
се стремим да намираме цвят.
В този мрак се усмихва зловещо,
разкървен от войни единак.
В този свят се живее сурово.
Има болка за всеки. Гори
във душата ми огнено слово,
от сърцето излято... Боли...
И се лутам, и питам, и търся.
А живота е точно пред мен.
От очите сълзите си бърша.
,,Не омеквай. Нали си кале́н?’’,
прошепна красива зорница.
Небето магично блести.
Говорих с жена на звездите.
А после... Преследвах мечти.
© Димитър Драганов All rights reserved.
