severianin (Валентин Чернев)
417 677
19.11.2012 г., 20:30 ч.

Небесен мотив 

  Поезия
489 0 4

 

НЕБЕСЕН МОТИВ

 

                    На приятелите-поети

 

 

Викаш ли ме, Господи?

Изглежда

скуката при тебе си я бива,

та таиш напразната надежда

да скучаем двама в колектива.

 

Всъщност, като си помисля – може.

Нямам грижи тука, на земята.

Само че какво ще ми предложиш,

като седнем вечер на софрата?

 

Ще ухае на треви и рози,

сигурно ще искаме да пием...

Остави я твоята амброзия,

дай да вкусим моята ракия!

 

Дръзко ли ти прозвуча, Владико,

или неочаквано интимно?

Щом като при теб си ме повикал –

да се уважаваме взаимно!

 

Още ли ме искаш там, Пресвети?

Чакай внучките си да целуна,

да поставя точка на куплета,

да сменя разхлабената струна –

и пристигам...

 

Но сред Рая вечен

не започвай с ангелските танци!

Нека да попеем тая вечер

стари руски приказни романси.

 

Или пък Висоцки, Окуджава...

Всъщност, Боже, тук ли е Володя?

Как, не е ли?!

Ами че тогава

я и аз да взема да си ходя.

 

Бяхме със приятелите грешни –

знаеш как е, Господи, в живота...

Ето, пия – и поемам спешно!

Там, отсреща, кръчмите работят...

 

Остани сред ангели безлики

в своя свят блажен, Владико свети!

 

Всъщност за какво ли ме повика?

Раят не е място за поети!

 

 

© Валентин Чернев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??