Небесен мотив
НЕБЕСЕН МОТИВ
На приятелите-поети
Викаш ли ме, Господи?
Изглежда
скуката при тебе си я бива,
та таиш напразната надежда
да скучаем двама в колектива.
Всъщност, като си помисля – може.
Нямам грижи тука, на земята.
Само че какво ще ми предложиш,
като седнем вечер на софрата?
Ще ухае на треви и рози,
сигурно ще искаме да пием...
Остави я твоята амброзия,
дай да вкусим моята ракия!
Дръзко ли ти прозвуча, Владико,
или неочаквано интимно?
Щом като при теб си ме повикал –
да се уважаваме взаимно!
Още ли ме искаш там, Пресвети?
Чакай внучките си да целуна,
да поставя точка на куплета,
да сменя разхлабената струна –
и пристигам...
Но сред Рая вечен
не започвай с ангелските танци!
Нека да попеем тая вечер
стари руски приказни романси.
Или пък Висоцки, Окуджава...
Всъщност, Боже, тук ли е Володя?
Как, не е ли?!
Ами че тогава
я и аз да взема да си ходя.
Бяхме със приятелите грешни –
знаеш как е, Господи, в живота...
Ето, пия – и поемам спешно!
Там, отсреща, кръчмите работят...
Остани сред ангели безлики
в своя свят блажен, Владико свети!
Всъщност за какво ли ме повика?
Раят не е място за поети!
© Валентин Чернев All rights reserved.
