yankova41 (Йонка Янкова)
581 1789
30.03.2017 г., 13:21 ч.

Небесна стълба 

  Поезия » Любовна, Свободен стих
367 3 10

Път неизвървян, самотен

да тръгна ли в ранно утро.

Или да спра в сълзи горчиви.

Утрото, зората ранна потопена в роса.

Повеят тихо ми шепти.

Обичай, радвай се , и не спирай.

Слънцето грее, облаци мрачни в нищото.

В ефира ореоли се кръстосват.

Ефирни ни оставя съдбата.

и дъжд пороен измива мисъл лоша.

От небесата очертана стълба пак виси.

Качват се и слизат даже нечестиви.

Но светлина в тази стълба има,

пътят извървян обвит е в красота.

За хора-ангели да се изкачват.

Светъл образ ги среща в небесата.

© Йонка Янкова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря Еси за коментара
  • Чудесно е, Йонче! Блести и озарява този светъл стих! Поздрави!
  • Благодаря ти Васе за коментара
  • "качват се и слизат даже нечестиви"-така е, за всеки ще се спусне някой ден. Поздрави!
  • Благодаря Стойчи за коментара
  • Духовно извисяване и път към светлината!Харесах и поздравявам!😍
  • Много ви благодаря Руми и Лили за коментара. Благодаря ти Младен за направеният коментар
  • Много е хубаво и ме подсети за "Балада за Георг Хених"! Поздрав, Йонка!
  • Обичам светлината в стихивете ти! Прекрасно усещане и енергия предават...
    Началото е прекрасно, цялото стихотворение. Много ми е близо...сълзите и утрото, но ще цитирам края, за да се води кулминацията на светлината...
    "Но светлина в тази стълба има,
    пътят извървян обвит е в красота.
    За хора-ангели да се изкачват.
    Светъл образ ги среща в небесата."
  • Всеки, отправил се по небесната стълба ще срещне онзи светъл образ!
    Много обнадеждаващо, Йонче! Поздрав!
Предложения
: ??:??