Небесна стълба
Път неизвървян, самотен
да тръгна ли в ранно утро.
Или да спра в сълзи горчиви.
Утрото, зората ранна потопена в роса.
Повеят тихо ми шепти.
Обичай, радвай се , и не спирай.
Слънцето грее, облаци мрачни в нищото.
В ефира ореоли се кръстосват.
Ефирни ни оставя съдбата.
и дъжд пороен измива мисъл лоша.
От небесата очертана стълба пак виси.
Качват се и слизат даже нечестиви.
Но светлина в тази стълба има,
пътят извървян обвит е в красота.
За хора-ангели да се изкачват.
Светъл образ ги среща в небесата.
© Йонка Янкова All rights reserved.
