Зима е, вятърът свири в комина.
Кротко се стелят бели дантели.
Огън догаря в стара камина.
Мислите нейде далеч отлетели.
Къде е онзи белобрадият старец?!
Писмо му пратих и таз година.
Свети в небето кръглоликият месец,
сякаш пред него шейната премина.
Писах му, искам сама да му кажа:
Нека се сбъдват в чувала мечтите!
Земни тегоби да му покажа,
божествени люлки да спуснат звездите.
Студът сърцата да попречисти.
Благословени дните да бъдат!
Под камък зло и мисли нечисти!
Любов и човечност нека пребъдат!
Зима е, вятърът свири в комина.
Кротко се стелят бели дантели.
Огън припламва в стара камина,
небесни песни от ангели бели…
© Златка Чардакова Всички права запазени
Благодаря от сърце!