Небесни тайни
на Илко Илиев*
Поглеждам в твоите очи.
Какво ли повече ми трябва?...
Дори за друга ти да си,
едно небе във тях ме грабва.
Надниквам в твоята душа
като небесен облак бяла.
Дори за всичко да греша,
от себе си бих те създала.
Събрала бих те в топъл дъх
на зимен ден след буря снежна.
И с мисълта си в този стих,
дарила бих те с обич нежна...
Две шепи бяла тишина.
Една усмивка сутрин рано...
Бих искала да е така...
Дано да те намеря само...
*Стихотворението е вдъхновено от „Небесен крояч” на Поета Илко Илиев
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Нели Господинова Всички права запазени
