Небесни тайни
Дали са облаците бели люлки,
в които си почиват ветрове.
И там звезди им свирят на цигулки,
Пегас прелитащ танцува със криле.
А Слънцето със сигурност е пита,
изпечена до жълто в черна пещ.
Немирен ангел със криле долита,
търкаля го по небосвода – пеш.
Луната пък е крадена жълтица,
зад облак скрита в нощното небе.
По тъмно търси своята сестрица,
във лунен впряг на звездните коне.
Дъгата – сякаш нещо я изправя,
след дъжд събрала всички цветове.
И, може би, човек да не забравя,
че тайни крие мъдрото небе.
11.10.2017
Пловдив
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Хари Спасов Всички права запазени
