Небесни тайни
Дали са облаците бели люлки,
в които си почиват ветрове.
И там звезди им свирят на цигулки,
Пегас прелитащ танцува със криле.
А Слънцето със сигурност е пита,
изпечена до жълто в черна пещ.
Немирен ангел със криле долита,
търкаля го по небосвода – пеш.
Луната пък е крадена жълтица,
зад облак скрита в нощното небе.
По тъмно търси своята сестрица,
във лунен впряг на звездните коне.
Дъгата – сякаш нещо я изправя,
след дъжд събрала всички цветове.
И, може би, човек да не забравя,
че тайни крие мъдрото небе.
11.10.2017
Пловдив
© Хари Спасов All rights reserved.
