15.03.2017 г., 22:11  

Небето дава шанс, щом го потърсиш...

552 2 5

Небето дава шанс, щом го потърсиш...

 

Посветено

 

Искам да ти благодаря за

толкова много добри неща...

за останалите не искам

да мисля. Ще ги забравя...

 

И въпреки, че сме все още

наранени и отдалечени..

Искам да знаеш, че помня...

всичките ти усмивки...

 

И мога да призная как те обичам!

Благославям. Как се моля за теб!

Желая ти най - доброто.

Ти. Всеки един го заслужава...

 

Дори да не можем винаги

да го разберем... Прости ми.

Аз вече съм ти простила.

Макар да не го осъзнавам...

 

Сърцето ми бие от теб...

и те обожавам, нищо че си

войната вътре в мен...

Но това ме прави - себе си.

 

Имай шанса и ти да бъдеш,

този който си. И ще видиш.

Чувството не може да се опише...

Позволи си. Бъди доброто.

 

Не в света. А в себе си.

 

Чиста и прекрасна енергия,

силата на емоцията в нас,

когато пишем най - тъжните

и щастливите си страници.

 

Не се променяй. Не бъди друг.

Давай в тъмнината светлината си.

На себе си. За всичко и всички.

Никой не знае най - доброто за света...

 

...преди да тръгне

                   по пътя на своето...

 

Приемай, това което не е...

И подай му ръце за един

по - добър живот. Но чрез

други не живей своя...

 

В тях е вдъхновението.

Търси го. Изживявай го.

Но знай, то е различна

интерпретация за всеки...

 

Искам да ти благодаря за

толкова много добри неща...

И знам небето ще те води...

с криле по мантията на земята.

 

***

Надявам се. От сърце...

че ще видя отново усмивките.

Как като себе си. Само като

себе си. ...си най -добрият.

 

 Най - щастливия...!

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лили Вълчева Всички права запазени

...една изповед до скъп човек...

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...