Mar 15, 2017, 10:11 PM  

Небето дава шанс, щом го потърсиш...

553 2 5

Небето дава шанс, щом го потърсиш...

 

Посветено

 

Искам да ти благодаря за

толкова много добри неща...

за останалите не искам

да мисля. Ще ги забравя...

 

И въпреки, че сме все още

наранени и отдалечени..

Искам да знаеш, че помня...

всичките ти усмивки...

 

И мога да призная как те обичам!

Благославям. Как се моля за теб!

Желая ти най - доброто.

Ти. Всеки един го заслужава...

 

Дори да не можем винаги

да го разберем... Прости ми.

Аз вече съм ти простила.

Макар да не го осъзнавам...

 

Сърцето ми бие от теб...

и те обожавам, нищо че си

войната вътре в мен...

Но това ме прави - себе си.

 

Имай шанса и ти да бъдеш,

този който си. И ще видиш.

Чувството не може да се опише...

Позволи си. Бъди доброто.

 

Не в света. А в себе си.

 

Чиста и прекрасна енергия,

силата на емоцията в нас,

когато пишем най - тъжните

и щастливите си страници.

 

Не се променяй. Не бъди друг.

Давай в тъмнината светлината си.

На себе си. За всичко и всички.

Никой не знае най - доброто за света...

 

...преди да тръгне

                   по пътя на своето...

 

Приемай, това което не е...

И подай му ръце за един

по - добър живот. Но чрез

други не живей своя...

 

В тях е вдъхновението.

Търси го. Изживявай го.

Но знай, то е различна

интерпретация за всеки...

 

Искам да ти благодаря за

толкова много добри неща...

И знам небето ще те води...

с криле по мантията на земята.

 

***

Надявам се. От сърце...

че ще видя отново усмивките.

Как като себе си. Само като

себе си. ...си най -добрият.

 

 Най - щастливия...!

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Лили Вълчева All rights reserved.

...една изповед до скъп човек...

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...