Посветено
Искам да ти благодаря за
толкова много добри неща...
за останалите не искам
да мисля. Ще ги забравя...
И въпреки, че сме все още
наранени и отдалечени..
Искам да знаеш, че помня...
всичките ти усмивки...
И мога да призная как те обичам!
Благославям. Как се моля за теб!
Желая ти най - доброто.
Ти. Всеки един го заслужава...
Дори да не можем винаги
да го разберем... Прости ми.
Аз вече съм ти простила.
Макар да не го осъзнавам...
Сърцето ми бие от теб...
и те обожавам, нищо че си
войната вътре в мен...
Но това ме прави - себе си.
Имай шанса и ти да бъдеш,
този който си. И ще видиш.
Чувството не може да се опише...
Позволи си. Бъди доброто.
Не в света. А в себе си.
Чиста и прекрасна енергия,
силата на емоцията в нас,
когато пишем най - тъжните
и щастливите си страници.
Не се променяй. Не бъди друг.
Давай в тъмнината светлината си.
На себе си. За всичко и всички.
Никой не знае най - доброто за света...
...преди да тръгне
по пътя на своето...
Приемай, това което не е...
И подай му ръце за един
по - добър живот. Но чрез
други не живей своя...
В тях е вдъхновението.
Търси го. Изживявай го.
Но знай, то е различна
интерпретация за всеки...
Искам да ти благодаря за
толкова много добри неща...
И знам небето ще те води...
с криле по мантията на земята.
***
Надявам се. От сърце...
че ще видя отново усмивките.
Как като себе си. Само като
себе си. ...си най -добрият.
Най - щастливия...!
© Лили Вълчева All rights reserved.