НеБогоугодно
НеБогоугодно
Оглуша ли, Господи, и настръхна ли
от пукот на кости, пред олтара, на пода -
от ръце, в очи ти да бръкнат, дръзнали -
да ги вдигна вече към Тебе - не мога.
Усети ли? - оттеглям се вече
от моята, твоята, нашата битка.
Разбрах - Ти си много далече -
не си плетачът на моята Плитка.
Изтръпна ли, както и аз,
чул да казвам гласно, високо,
че отричам Твоята власт
и как се намразвам жестоко?
Отвори ме! Такъв ли е Твоят Ад?
Гледай в очи ми! Ръката ми дръж!
Тежи ли? И колко - сърцето в карат?
Вземи го! срещу „Прости ми веднъж” -
поискай ми прошка, поне веднъж!
Р. Първанова
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ренета Първанова Всички права запазени
