Jul 14, 2016, 6:06 PM

НеБогоугодно

  Poetry » Other
1.6K 0 30

НеБогоугодно

 

Оглуша ли, Господи, и настръхна ли
от пукот на кости, пред олтара, на пода -
от ръце, в очи ти да бръкнат, дръзнали -
да ги вдигна вече към Тебе - не мога.

 

Усети ли? - оттеглям се вече
от моята, твоята, нашата битка.
Разбрах - Ти си много далече -
не си плетачът на моята Плитка.

 

Изтръпна ли, както и аз,
чул да казвам гласно, високо,
че отричам Твоята власт
и как се намразвам жестоко?

 

Отвори ме! Такъв ли е Твоят Ад?
Гледай в очи ми! Ръката ми дръж!
Тежи ли? И колко - сърцето в карат?
Вземи го! срещу „Прости ми веднъж” -
поискай ми прошка, поне веднъж!

 

Р. Първанова

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ренета Първанова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Кога си била тук, Лимерунке?! Благодаря ти!
  • Да осъзнаеш грешката си, е сила. Да поискаш Бог толкова близко, е още по-силно... На нивото на приятел, а не единствено на недостижимост... Толкова съкровено...
    ...
    Може би търсиш Бог у човека? Сърдечен поздрав, Рени!
  • Латинка-Златна, благодаря, че взехте така задълбочено отношение относно контекста.
  • ParvaNova (Ренета Първанова), ние имаме право в името на Бог един от друг да си искаме прошка, но с тези думи, отправени към Бог, „поискай ми прошка, поне веднъж!” е нарушена най-важната доктрина за Него. Ако Бог греши,Той не е Бог. Тези думи отричат Неговата Божественост. Бог нищо не ни дължи, за да Ни иска прошка, а ние дължим на Него. Все едно ние да простим на Бог. За какво да Му простим?!? За това, че ни вади от тинята и от калта? За това, че ни обгръща с цялата си Любов и Ни води към Светлината?...
    Самото заглавие на стихотворението „НеБогоугодно" е толкова логично, че ние нямаме право да се обръщаме към Бог с тези думи. Бог никога не греши!!!

    Мирна и щастлива вечер!
    Бъди в Светлината!
  • Ан! Скъпа!

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...