Недей!!!...
Защо не коленичите пред мен,
нещастие и свян, като магия?...
Един греховен страшен силует
от мрамор... като Бог и сила...
Не ме оставяй сама под дъжда!
Не си отивай с целувка на лято!
Измамно пространство на приказен плащ...
мрачно и чувствено, тихо и свято...
Защо не надникнеш отвъд плътността
на скрити в Земята приспани вълшебства?...
Да чуеш за ерите, дето сама
е гинела тихо от хорски вертепства...
Не ме отпращай сама в есента!
Не отвръщай очи от ледени нощи!
Фалшиви пътеки твориме едва...
Красиме дома си с катранени мощи...
Додето диханна е... наша е Тя...
и няма от болка да бълва чернилка...
От задух тресе се, че свойте деца...
да пази не може във вечната люлка!...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Арлина Всички права запазени