Недей!!!...
Защо не коленичите пред мен,
нещастие и свян, като магия?...
Един греховен страшен силует
от мрамор... като Бог и сила...
Не ме оставяй сама под дъжда!
Не си отивай с целувка на лято!
Измамно пространство на приказен плащ...
мрачно и чувствено, тихо и свято...
Защо не надникнеш отвъд плътността
на скрити в Земята приспани вълшебства?...
Да чуеш за ерите, дето сама
е гинела тихо от хорски вертепства...
Не ме отпращай сама в есента!
Не отвръщай очи от ледени нощи!
Фалшиви пътеки твориме едва...
Красиме дома си с катранени мощи...
Додето диханна е... наша е Тя...
и няма от болка да бълва чернилка...
От задух тресе се, че свойте деца...
да пази не може във вечната люлка!...
© Арлина All rights reserved.