Недей...
Не казвай колко много ме обичаш,
недей разкрива чувствата напразно!
Не ме моли, пред мен не коленичай!
Какво за тебе още не е ясно?!
Не ме мисли за ангел - непорочен,
хазартна съм и с дявола залагам.
Може пък сега да си нарочен
сърцето ти в рулетка да поставям.
Не ме рисувай, аз не съм Мадона,
Рафаело нарисува я отдавна.
За тебе няма как да съм икона,
прикована не вися и на стената.
Не ме изпявай като бавна песен!
На бис не ще иляза даже...
Текстът ми не е тъй лесен.
Не вярваш ли? Добре... ще ти покажа!
Не ме чети, като роман - любовен.
Там героинята е приказна, добра.
За тебе може да съм сън - греховен
и спохождам мислите ти през нощта.
Не пожелавай да се влюбвам лудо!
Сега аз виждам, че си щастлив...
Със мен понякога е доста трудно,
обричаш себе си, докато си жив!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Людмила Нилсън Всички права запазени
