Недей...
камък от древна крепост
за векове ще останеш...
захвърлен от миналото неясно
в бъдеще неизвестно...
как в настоящето
се живее така...
... не ме милвай - смъртен си
а косите ми - шарени ленти
танцуват и съскат преплетени
в мъдрото женско начало -
как се прощава това...
... не ме пожелавай -
от ръцете ми огън се ражда
и оставя въглени във сърцето -
изгореното как се лекува...
... не ме целувай....
устните ми чертаят пътеки -
горещи следи от малки искри,
а кожата лист е...
... за устните на весталка -
как се забравя това...
не ме прегръщай... недей...
цели еони изчезват само за миг
в ръцете ти, търсещи мен...
... и намерила се в душата ти
с онзи, първичния, вик...
запечатана във очите ти,
по кожата ти полепнала лековито
и откликнала на сърдечния зов...
укротявам онези шарени ленти
и цялата ставам
една единствена...
... кристална
капка...
... чиста
любов...
Жени Иванова
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Jasmin Всички права запазени
