25.12.2013 г., 16:54

Недей...

838 1 12
... не ме поглеждай в очите -
камък от древна крепост
за векове ще останеш...
захвърлен от миналото неясно
в бъдеще неизвестно...
как в настоящето
се живее така...
 ... не ме милвай - смъртен си
а косите ми - шарени ленти
танцуват и съскат преплетени
в мъдрото женско начало -
как се прощава това...
 ... не ме пожелавай -
от ръцете ми огън се ражда
и оставя въглени във сърцето -
изгореното как се лекува...
 ... не ме целувай....
устните ми чертаят пътеки -
горещи следи от малки искри,
а кожата лист е...
 ... за устните на весталка -
как се забравя това...

 не ме прегръщай... недей...
цели еони изчезват само за миг
 в ръцете ти, търсещи мен...
 ... и намерила се в душата ти
с онзи, първичния, вик...
запечатана във очите ти,
по кожата ти полепнала лековито
и откликнала на сърдечния зов...
укротявам онези шарени ленти
и цялата ставам
една единствена...
 ... кристална
капка...
 ... чиста
любов...

Жени Иванова

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Jasmin Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Веси, Динко! Благодаря и на двама ви! Светли празници и от мен!
  • и на мен ми хареса! весели празници!
  • Много ми хареса! Поздравления!
  • Довереница (Дочка Василева): Честита Коледа и от мен! Благодаря от сърце!
  • "не ме прегръщай... недей...
    цели еони изчезват само за миг
    в ръцете ти, търсещи мен..."

    Честито Рождество и от мен!

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...