Недей
Тротоарът заплака: Недей!
Не издигай пред мене огради!
Зад огради едва се живей
в много самотните сгради.
Нека този път продължа,
по-далеч от всяко “дължа”.
Влагата ме затваря в очи.
В нацелувана песен звучи,
но оставам бъдеще - неживяно.
Старите стъпки животът изтри,
а за новите, казваш, още е рано...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация