Недей

Poetry » Other

877 0 15

Недей

Тротоарът заплака: Недей!

Не издигай пред мене огради!

Зад огради едва се живей

в много самотните сгради.

Нека този път продължа,

по-далеч от всяко “дължа”.

Влагата ме затваря в очи.

В нацелувана песен звучи,

но оставам бъдеще - неживяно.

Старите стъпки животът изтри,

а за новите, казваш, още е рано...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

galenaGV (Галена Воротинцева)

Не издигай пред мене огради!

Зад огради едва се живей

Благодаря за дълбоките и категорични послания! За поезията!

2009-10-29T07:42:58+02:00
TeMiDa (Преследваща северния вятър)

Недей!

2009-10-27T00:29:06+02:00
azura_luna (Петя Стефанова)

Оградите между нашето и отсрещносто сърце, се разбиват трудно...

2009-10-26T19:50:38+02:00
Dark_Island (Таня Георгиева)

Стъпки има и под тротоара... и над него... запечатани във Времето.Дори и ония, на които им е рано - те също са в графиката на Живота - но все още в черно-бяло.А след тротоара има трева - жива и поникваща. Винаги.Напролет. Метафора, която се рони пред всяко "Недей!"... Светлана* - докосваш... Адски много! И ми харесва.

2009-10-25T10:05:10+02:00
Wali (Виолета Томова)

Поздрави.Продължавай да ни радваш с поезия.Тя руши огради всякакви.
Wali./Виолета Томова/

2009-10-23T15:25:09+03:00