4.10.2019 г., 23:46 ч.

Искреност и есен 

  Поезия
524 7 7

Недей да ме кориш, че стана есен

и всеки стрък угасва безвъзвратно.

Животът се върти от труден в лесен,

сега махалото е на обратно.

 

Нима не виждаш тази красота,

аз знам – с очите твои есен пиеш.

Подгизнала до кости във дъжда,

не ще намериш смисъл да се криеш.

 

Е, хайде приеми я като мен,

къде ли има нещо съвършено?

А утре ще е пак прекрасен ден,

когато преоткриеш всичко ценно!

 

Ела и притисни се в тоя дъжд,

до мойта плът, която ще те топли.

Мирише на следи от късна ръж

и птици на ята с прощални вопли!

© Данаил Таков Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря ви, Доче, Светле, Мариелка, Ангелче, Марианка, Роси, Албена, Ели! Щастлив съм, че се спряхте и коментирахте! Прекрасни сте!
  • Нежно и красиво! Прекрасен стих, Дани!
  • Влезе в сърцето ми този стих, Дани!...
  • Много романтика, топлина и нежност, сгушена между редовете! Дори подгизналата от дъжд есенна обич е уютно-топла, затрогваща и с ухание на препечен хляб и споделеност! Красиво, поздравления!
  • Прекрасно е!

    Ела и притисни се в тоя дъжд,
    до мойта плът, която ще те топли.

    Толкова топличко...
  • И през есента любовта е красива...
  • Поздравления за прекрасната любовна лирика.
Предложения
: ??:??