Искреност и есен
Недей да ме кориш, че стана есен
и всеки стрък угасва безвъзвратно.
Животът се върти от труден в лесен,
сега махалото е на обратно.
Нима не виждаш тази красота,
аз знам – с очите твои есен пиеш.
Подгизнала до кости във дъжда,
не ще намериш смисъл да се криеш.
Е, хайде приеми я като мен,
къде ли има нещо съвършено?
А утре ще е пак прекрасен ден,
когато преоткриеш всичко ценно!
Ела и притисни се в тоя дъжд,
до мойта плът, която ще те топли.
Мирише на следи от късна ръж
и птици на ята с прощални вопли!
© Данаил Таков All rights reserved.
