Недей да ми казваш
Не, не ми казвай, моя любов -
аз си го знаех в самото начало.
Моята обич за теб е затвор
и ти ще си тръгнеш, не ще да останеш.
Недей ми го казва, моя любов -
през нежните думи аз всичко дочувам...
Знам, ще си идеш с един послеслов,
от мене, дори и не ще се сбогуваш.
Спести ми я болката, моя любов!
Очите на мрака през тебе прозират
и виждам във тях, че си вече готов -
багажът е стегнат и ти си отиваш.
Поне излъжи ме, ти, моя любов,
че нощем, когато фенерите гаснат,
ще идваш при мене без дар и без зов
и затуй се събуждат очите ми празни.
Всичко простила съм, моя любов -
лъжливите думи, обидите тежки.
Простила съм всичко, не страдай, любов,
защото се случва - живот е човешки.
Отрекла бих всичко аз, моя любов,
дори и вината ти - лесно да дишаш.
А щом си самотен в живота суров,
дори след години, ти сам ще ми пишеш!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Деница Красимирова Всички права запазени
