Не, не ми казвай, моя любов - 

аз си го знаех в самото начало.

Моята обич за теб е затвор

и ти ще си тръгнеш, не ще да останеш.

Недей ми го казва, моя любов -

през нежните думи аз всичко дочувам...

Знам, ще си идеш с един послеслов,

от мене, дори и не ще се сбогуваш.

Спести ми я болката, моя любов!

Очите на мрака през тебе прозират

и виждам във тях, че си вече готов -

багажът е стегнат и ти си отиваш.

Поне излъжи ме, ти, моя любов,

че нощем, когато фенерите гаснат,

ще идваш при мене без дар и без зов

и затуй се събуждат очите ми празни.

Всичко простила съм, моя любов -

лъжливите думи, обидите тежки.

Простила съм всичко, не страдай, любов,

защото се случва - живот е човешки.

Отрекла бих всичко аз, моя любов,

дори и вината ти - лесно да дишаш.

А щом си самотен в живота суров,

дори след години, ти сам ще ми пишеш!