Недей им вярва!
Безгрешна, че съм кажат ли ти – бягай,
онази там – подобие на мен е.
Помни ме щура – шапка на тояга,
със сто хвърчила пъстри за летене.
Не те обича! – щом рекат – Не вярвай!
Безсмъртна като песен лудостта ми
по чѐлото ти нощем ще прокарва,
перца от сова, нежните си длани.
Отишла си е! – викнат ли – не спирай
и не търси ме в земен гроб, под камък.
Сърце, което люби не умира.
Недей им вярва! Лъжат, че ме няма.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надежда Ангелова Всички права запазени
