Недей им вярва!
Безгрешна, че съм кажат ли ти – бягай,
онази там – подобие на мен е.
Помни ме щура – шапка на тояга,
със сто хвърчила пъстри за летене.
Не те обича! – щом рекат – Не вярвай!
Безсмъртна като песен лудостта ми
по чѐлото ти нощем ще прокарва,
перца от сова, нежните си длани.
Отишла си е! – викнат ли – не спирай
и не търси ме в земен гроб, под камък.
Сърце, което люби не умира.
Недей им вярва! Лъжат, че ме няма.
© Надежда Ангелова All rights reserved.