Недей като мен да рисуваш
Недей като мен да рисуваш!
Дали някак без теб вече свикнах?!
Не знам дали без теб съм щастлив?!
Дали повторно аз те обикнах?
Или просто беше някакъв взрив?!.
Задавах толкова много въпроси…
Ти недей като мен да го правиш!
Не разбрах така и какво си?!
Реалност или сън си оставаш?!
Сън! Като сън ще те помня!
Нали последно в съня те видях?
До теб през бездна огромна
да стигна много дълго вървях.
Дали към мен още вървиш,?!
Аз по пътя към теб се изгубих!
Не знам някога дали ще простиш,
че в теб някак тогава се влюбих?!
Превърнах се вече в мъничък щрих
от последния сън несънуван.
Не разбрах тогава дали те открих
или остана портрет нерисуван?!
Ти недей като мен да сънуваш,
не гледай нощем лунни лъчи!
Недей като мен да рисуваш
всяка вечер в небето с очи!
21.07.2017 г. Велин
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Велин Всички права запазени
