Jul 22, 2017, 8:40 AM

Недей като мен да рисуваш

  Poetry » Other
491 4 7

Недей като мен да рисуваш!

 

Дали някак без теб вече свикнах?!

Не знам дали без теб съм щастлив?!

Дали повторно аз те обикнах?

Или просто беше някакъв взрив?!.

 

Задавах толкова много въпроси…

Ти недей като мен да го правиш!

Не разбрах така и какво си?!

Реалност или сън си оставаш?!

 

Сън! Като сън ще те помня!

Нали последно в съня те видях?

До теб през бездна огромна

 да стигна много дълго вървях.

 

Дали към мен още вървиш,?!

Аз по пътя към теб се изгубих!

Не знам някога дали ще простиш,

че в теб някак тогава се влюбих?!

 

Превърнах се вече в мъничък щрих

от последния сън несънуван.

Не разбрах тогава дали те открих

или остана портрет нерисуван?!

 

Ти недей като мен да сънуваш,

не гледай нощем лунни лъчи!

Недей като мен да рисуваш

всяка вечер в небето с очи!

 

                                                   21.07.2017 г.          Велин

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Велин All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря ти много, Теди!
  • Това беше последния ми сън за нея, Албенче. И беше показателен, защото се случиха много неща след него... Благодаря ти, Албенче!
  • Красив сън!... Сложни чувства... Сърцето нека ви води!... Поздрави, Велин!
  • Благодаря ти, Зведичке!
  • От къде ти идва, от сърцето ли.. От душата ли...Поздрав, много ми хареса!

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...