Неделна соната
НЕДЕЛНА СОНАТА
Р. Чакърова
Кой пак обиди Господ, че заплака силно
и напои земята грешна със сълзите си?
И кой обрича сутрин на стерилност
единствената яйцеклетка на мечтите си?...
Задгробно ми изглежда даже кестенът
зад изпотения от страх и срам прозорец.
А песента на птици твърде неуместно
пробива път в дъжда и се стреми нагоре.
Ще доразплача тази лятна меланхолия
със зле изсвирена соната на Бетовен.
Безспорен гений, композирал болката ми...
В неделя сутрин – няма друг виновен.
Мирише на треви, на отчаяние,
на хубаво кафе, на недостатъчност,
на спомени, на сдъвкани признания,
на кръв, на теб, на гниещи остатъци...
Чадърът ми внезапно проговори
от сянката на коридора в ъгъла.
Най-малко с него ми се ще да споря,
защото... никога! не съм го лъгала...
Лондон 2016 '
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Rositsa Chakarova Всички права запазени
.
