Jul 3, 2016, 10:07 AM  

Неделна соната 

  Poetry » Love
383 0 4

НЕДЕЛНА СОНАТА 
Р. Чакърова 


Кой пак обиди Господ, че заплака силно 
и напои земята грешна със сълзите си? 
И кой обрича сутрин на стерилност 
единствената яйцеклетка на мечтите си?... 


Задгробно ми изглежда даже кестенът 
зад изпотения от страх и срам прозорец. 
А песента на птици твърде неуместно 
пробива път в дъжда и се стреми нагоре. 


Ще доразплача тази лятна меланхолия 
със зле изсвирена соната на Бетовен. 
Безспорен гений, композирал болката ми...
В неделя сутрин – няма друг виновен. 


Мирише на треви, на отчаяние, 
на хубаво кафе, на недостатъчност,
на спомени, на сдъвкани признания, 
на кръв, на теб, на гниещи остатъци...


Чадърът ми внезапно проговори
от сянката на коридора в ъгъла. 
Най-малко с него ми се ще да споря, 
защото... никога! не съм го лъгала... 

 

Лондон 2016 '


 

© Rositsa Chakarova All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • благодаря за удоволствието!
  • Третият и четвъртият куплет са нещата, които истински ме впечатлиха. Винаги си рецитирам наум, преди да напиша нещо. Нищо, че съм бездарен рецитатор .
    А Лондон, ех! Лондон! Ами просто Лондон!
  • Да, благодаря. Изяла съм буква вероятно
  • Много е хубаво! Насладих се и ме заля недостатъчност! Харесвам те! Ако Лондон вдъхновява за такава поезия, искам да отида там!
    П.П.
    "Неделна соната" е може би, а не "Нделна соната".
Random works
: ??:??