А тя, онази муза, си умря.
Погребахме я в неделя.
Учудена се вдигна вечерта,
направи помен в слънчева къделя.
В понеделник долетя скръбта,
зимувала бе някъде, на топло.
С нея тръгнала бе пролетта,
но се препъна
в локва.
Сега в срядата на тоз сезонен кръстопът,
предричам жаркото си лято.
В четвъртък смятам да се утеша
с перушинките от лястовиче ято.
До края петъчно ще извървя,
препъвайки се със смирение.
Ако се случи музата да възкреся-
то пак ще е неделя – Възкресение.
© Христина Всички права запазени