22.10.2017 г., 9:08

Неделно -Возкресение

901 1 7

А тя, онази муза, си умря.

Погребахме я в неделя.

Учудена се вдигна вечерта,

направи помен в слънчева къделя.

В понеделник долетя скръбта,

зимувала бе някъде, на топло.

С нея  тръгнала бе  пролетта,

но се препъна

в локва.

Сега в срядата на тоз сезонен кръстопът,

предричам жаркото си лято.

В четвъртък смятам да се утеша

с перушинките от лястовиче ято.

До края  петъчно ще извървя,

препъвайки се със смирение.

Ако се случи музата да възкреся-

то пак ще е неделя – Възкресение.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христина Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...