Неделя вечер

4.06.2024 г., 13:04 ч.

Поезия

181 2 5

НЕДЕЛЯ ВЕЧЕР

Със облачето, спряло на върха,

в неделя знам, че Господ Бог изпира

от страх, от гняв, от завист, от греха

душата ми – и после я простира.

Дъхти на чисто – чак до сутринта,

и – блага, я посрещам в понеделник –

в очакване пред външните врата

въздишката ѝ бяла да се стелне.

Да блесне като капчица роса,

търкулната сред градското бунище.

И седмицата – ширната пред нас,

е светла – и не предвещава нищо –

ни планове, ни графици, ни грим,

обиди, страсти – непреодолими.

И в свят, където яростно крещим,

дали мен някой вика ме по име.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.