Небесни съцветия стоящи в безкрая
хоризонт под небето бавно уловен
поглед тъжен блуждаещ в омая
същността на човека в любов предрешен
Стоеше безпризорен ограбен безделник
без празник посрещна пак своя ден
мечтание носеше тоя отшелник
мечтаеше своя живот подреден
Дом бездомникът нямаше
дъждът го валеше ден подир ден
но любов във сърцето свое таеше
в същността си човешка бе предрешен ...