Недогоряла цигара
Небесни съцветия стоящи в безкрая
хоризонт под небето бавно уловен
поглед тъжен блуждаещ в омая
същността на човека в любов предрешен
Стоеше безпризорен ограбен безделник
без празник посрещна пак своя ден
мечтание носеше тоя отшелник
мечтаеше своя живот подреден
Дом бездомникът нямаше
дъждът го валеше ден подир ден
но любов във сърцето свое таеше
в същността си човешка бе предрешен
Ограбен любовно бе някога той
останал сам бездомен и грешен
Взел чужди усмивки и станал герой
забравил че той също дишал е грешно
Застанал сам на празната гара
сълза се стече бавно в прахта
Дните му днес недогоряла цигара
не оставил нищо в света
Животът си той сплел е на плитка
и вързал я с ластика от мечти
Времето мина даже отмина
цигарата недогоряла
не ще си прости
© Любов Никифорова All rights reserved.
