26.09.2008 г., 18:01 ч.

Недомогнат светоглед 

  Поезия
494 0 5

 

Недомогнат светоглед

 

Да слушам плясъка на времето,

да се разбива в камъни от дни.

Да чувствам сладката възбуда,

стъпвайки във девствения пясък,

мит милиони пъти от безкрайната

вода на чистото.

Да гледам Слънцето в очите -

без да ме боли.

Да тровя въздуха с тютюн -

спокойно седнал някъде...

Почивам си за малко и си тръгвам.

Отивам да събудя мъката си с... музика...

© Георги Колев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??