Недомогнат светоглед

26.09.2008 г., 18:01 ч.

Поезия

576 0 5

Недомогнат светоглед
Да слушам плясъка на времето,
да се разбива в камъни от дни.
Да чувствам сладката възбуда,
стъпвайки във девствения пясък,
мит милиони пъти от безкрайната
вода на чистото.
Да гледам Слънцето в очите -
без да ме боли.
Да тровя въздуха с тютюн -
спокойно седнал някъде...
Почивам си за малко и си тръгвам. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Недомогнат светоглед

Искате да прочетете повече?

Предложения