Sep 26, 2008, 6:01 PM

Недомогнат светоглед

  Poetry
649 0 5

 

Недомогнат светоглед

 

Да слушам плясъка на времето,

да се разбива в камъни от дни.

Да чувствам сладката възбуда,

стъпвайки във девствения пясък,

мит милиони пъти от безкрайната

вода на чистото.

Да гледам Слънцето в очите -

без да ме боли.

Да тровя въздуха с тютюн -

спокойно седнал някъде...

Почивам си за малко и си тръгвам.

Отивам да събудя мъката си с... музика...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Георги Колев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...