Недомогнат светоглед

Sep 26, 2008, 6:01 PM

Poetry

575 0 5

Недомогнат светоглед
Да слушам плясъка на времето,
да се разбива в камъни от дни.
Да чувствам сладката възбуда,
стъпвайки във девствения пясък,
мит милиони пъти от безкрайната
вода на чистото.
Да гледам Слънцето в очите -
без да ме боли.
Да тровя въздуха с тютюн -
спокойно седнал някъде...
Почивам си за малко и си тръгвам. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Недомогнат светоглед

Want to read more?

Random works