5.12.2018 г., 9:21 ч.

Недопита 

  Поезия
529 5 8

С разранени от път нозе

рита вятърът вън тишината.

Притаен, в полумрака спи

живот в недопитата чаша.

 

Опитвам да стопля с дъх

по стъклата рисунките скъпи,

гравирани преди съмване

от леда и любимите пръсти.

© СК Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??