Недопита
С разранени от път нозе
рита вятърът вън тишината.
Притаен, в полумрака спи
живот в недопитата чаша.
Опитвам да стопля с дъх
по стъклата рисунките скъпи,
гравирани преди съмване
от леда и любимите пръсти.
© Светличка All rights reserved.
С разранени от път нозе
рита вятърът вън тишината.
Притаен, в полумрака спи
живот в недопитата чаша.
Опитвам да стопля с дъх
по стъклата рисунките скъпи,
гравирани преди съмване
от леда и любимите пръсти.
© Светличка All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...