"Недостойният"
В чуждите очи – грешна и от техните усти – виновна.
В моите очи – невъзможното и от моята уста истината крещи,
че моят избор направих през сълзи,
а в началото "недостойният" за всички беше ти.
За мен – достатъчен, първият... погледна ме, прегърна ме – погалена жена.
Недостойният, отстрани, с уважението и усмивка на трон ми се качи.
За тях – мишената, обстреляха те с обидни халосни.
Истината щом се изрече, боли, лъжата количество остава
щом отсъди се от всички страни.
И!? Още имам сила – тихо да крещя, право в очите и без вина.
На гърба ти се нагледах... обърни се ти!
Недостойният, пред мен застани!
В очите личи, че истината те боли, но качеството трайно се цени.
Не... не в очите, в земята гледай ти.
Лъжецо, кривата си изправи, "недостоен" не си, но знай,
в наивността си лъжата количествено изрече, а мен като качество отрече.
Ей "недостойният", помни, избрах те по качество... количеството избра ти.
30.11.2022г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Цветомира Тошева Всички права запазени
