В чуждите очи – грешна и от техните усти – виновна.
В моите очи – невъзможното и от моята уста истината крещи,
че моят избор направих през сълзи,
а в началото "недостойният" за всички беше ти.
За мен – достатъчен, първият... погледна ме, прегърна ме – погалена жена.
Недостойният, отстрани, с уважението и усмивка на трон ми се качи.
За тях – мишената, обстреляха те с обидни халосни.
Истината щом се изрече, боли, лъжата количество остава
щом отсъди се от всички страни.
И!? Още имам сила – тихо да крещя, право в очите и без вина.
На гърба ти се нагледах... обърни се ти!
Недостойният, пред мен застани! ...