yotovava (Валентина Йотова)
2509 20966
11.12.2023 г., 14:31 ч.  

Недосънувана приказка 

  Поезия
199 6 14

НЕДОСЪНУВАНА ПРИКАЗКА

 

Токсична мръсна плесен превзе среднощ града.
Прелял – от злост и бесен, талазът на дъжда
разбунената есен обагри във ръжда.

От гърмели разтресен, кварталът удържа.        

Светкавица проблесна в сиротните гнезда,

фенера си обеси на кривата греда.

Догарящият кестен из скритата межда

три шепи прах разнесе и никой не видя

как – стенещ и несвестен, изчезна без следа.

С отровен дим примесен – и мракът полудя.

Аз бях безинтересна капчица в прахта.

Заупокойна меса, пришепвайки едва,

не осъзнах къде съм, скована от студа,

Но стонът стана песен, искрицата – звезда.

На коня си понесен, със сребърна юзда,

препускаше – унесен, през тъмното ездач.

нагоре се възнесе – към сипкавия здрач.

И на трески нацепи огромните ведра.

Нощта на меч понесе, мъртвилото раздра.

И дълго страж небесен над къщиците бдя.

А утрото отнесе неверната вода.

....

След трънени въпроси се ражда тишина.

Но тя покой не носи. Заспивай. На-ни-на.

© Валентина Йотова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??