ХристоЗапрянов (Христо Запрянов)
184 1252
7.07.2011 г., 23:58 ч.

Недовършена тема... 

  Поезия » Хумористична
1223 0 14

Недовършена тема…

 

Седим на малка маса в кафенето

със моята прекрасна дружка Еми.

Разглеждаме оферти за морето

и бистрим най-различни други теми.

 

„Животът е...”, подхваща Еми вещо,

„наслада, но и мъка най-голяма,

че в него винаги ни липсва нещо...”

„Защо, кажи ми, Нещото го няма?“

 

„Ами…защото трудно се познава

и ние непрекъснато грешим.

Помни, че даром никой го не дава –

и трябва с другите да го делим.“

 

* * *

Пристигна сервитьорка стройнокрака

със сметката и чар неустоим,

но темата не можеше да чака…

изчезна със парите яко дим.

 

Та… ето как  накрая се получи –

животът твърде странен е … нали?

Така светът огромен не научи,

кога и как се Нещото дели.

 

 

 

 

© Христо Запрянов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??