Недовършена тема...
Недовършена тема…
Седим на малка маса в кафенето
със моята прекрасна дружка Еми.
Разглеждаме оферти за морето
и бистрим най-различни други теми.
„Животът е...”, подхваща Еми вещо,
„наслада, но и мъка най-голяма,
че в него винаги ни липсва нещо...”
„Защо, кажи ми, Нещото го няма?“
„Ами…защото трудно се познава
и ние непрекъснато грешим.
Помни, че даром никой го не дава –
и трябва с другите да го делим.“
* * *
Пристигна сервитьорка стройнокрака
със сметката и чар неустоим,
но темата не можеше да чака…
изчезна със парите яко дим.
Та… ето как накрая се получи –
животът твърде странен е … нали?
Така светът огромен не научи,
кога и как се Нещото дели.
© Христо Запрянов All rights reserved.
Хубавото е, че темата за Нещото е недовършена...
