До старото огнище ще се спра
и в голите си длани въглен ще поставя -
да го разпаля - да се изгоря,
за да ме стопли и не го забравя!...
Импулсите на младостта
загърбват бавно битието прежно.
До старото огнище ще се спра -
да разгоря негаснеща надежда!
© МАРИАН КРЪСТЕВ Всички права запазени