Dec 9, 2009, 3:22 PM

Негаснеща надежда 

  Poetry » Phylosophy
575 0 4
До старото огнище ще се спра
и в голите си длани въглен ще поставя -
да го разпаля - да се изгоря,
за да ме стопли и не го забравя!...
Импулсите на младостта
загърбват бавно битието прежно.
До старото огнище ще се спра -
да разгоря негаснеща надежда!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© МАРИАН КРЪСТЕВ All rights reserved.

Random works
: ??:??