lorsa (Лора Димитрова)
96 385
2.01.2014 г., 20:34 ч.

Него-позитивна 

  Поезия » Любовна
1299 0 8

Прав е.

Задуших го. От непитане.

Хем страхът на принцип центробежен

вътрешно ми будеше инстинктите

всеки път, когато беше нежен.

 

Прав е.

Лесно я налапах куката:

проста мъжка практика с останалите -

мил е. Но стои над всички. Вкупом.
Той стои. А аз вървя. По дяволите.

 

Прав е.

Аз съм цифра. Шанс. Ребро...

Но не е Адам! Не е и казвал,

че предлага дом или любов

в топлата си едноместна спалня.

 

Прав е…

А на мене ми е криво

че съм още него-позитивна;

че неискрено главата вдигам;

че не казвам колко е обидно;

 

че не питам, за да не разкъсам

чувствата, обесени на куките му…

И че името му дреме в устните ми

 

вместо да ми дреме на

трибуквието.

© Лора Димитрова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??