Него-позитивна
Прав е.
Задуших го. От непитане.
Хем страхът на принцип центробежен
вътрешно ми будеше инстинктите
всеки път, когато беше нежен.
Прав е.
Лесно я налапах куката:
проста мъжка практика с останалите -
мил е. Но стои над всички. Вкупом.
Той стои. А аз вървя. По дяволите.
Прав е.
Аз съм цифра. Шанс. Ребро...
Но не е Адам! Не е и казвал,
че предлага дом или любов
в топлата си едноместна спалня.
Прав е…
А на мене ми е криво
че съм още него-позитивна;
че неискрено главата вдигам;
че не казвам колко е обидно;
че не питам, за да не разкъсам
чувствата, обесени на куките му…
И че името му дреме в устните ми
вместо да ми дреме на
трибуквието.
© Лора Димитрова All rights reserved.
