(Не)грешен
Не съм грешен.
Само една малка вина стаена в мене издиша.
Без грешки, без намеци, стои с големи празни очи и ме гледа почти като жива.
Почти като гладна...
Никак не ми е виновно за нищо... за никога.
Думи, куршуми, истини - нищо не се връща назад.
Балистика, бате!
Аз съм голямо момче.
Чувствам се добре като цяло - на тия години и на тоя акъл...
Невиновен съм...
А едни гладни очи ме дебнат от тъмното и тихо скимтят, че не съм добър син, приятел, любов...
Ф.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Филип Филипов Всички права запазени
