Неистово желание
Неистово желание ме разлюлява
и аз потрепвам от вълнение,
странен шепот ме завладява,
на прегарящо слънце, мечтание.
В баладична мелодия унесена,
усещам, как времето бавно пълзи,
акордите й заглъхват - понесли,
най - съкровените мои мечти.
А денят, като булка нагизден,
ме тегли загадъчно вън,
по пътечка, до гората да стигна,
да приседна на старият пън.
Чувам, кошута как хрупа трева,
очаква смирена вечерният мрак,
аз предвкусвам аромат на коса,
в нежни длани ще се свия пак…
Заслушани в шума на гората,
ще се слеем в единствен звук,
отпили от сладостта на тишината,
ще ни свари утрото тук!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Миночка Митева Всички права запазени
