Неизбежно
Ранна есен рисува лицето ми.
От очите ми лято наднича.
Вечна пролет живее в сърцето ми
с онзи ябълков цвят на момиче.
И макар, и да знам – неизбежно е,
всички пътища водят към зима.
Аз харесвам бурите снежни
и със радост по пътя ще мина.
Нека днес да не мислим за халите.
Усмихни се, че просто сме двама!
Ще отрежа косите си – белите,
да ти светят, когато ме няма.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Керанка Иванова Всички права запазени
