Ранна есен рисува лицето ми.
От очите ми лято наднича.
Вечна пролет живее в сърцето ми
с онзи ябълков цвят на момиче.
И макар, и да знам – неизбежно е,
всички пътища водят към зима.
Аз харесвам бурите снежни
и със радост по пътя ще мина.
Нека днес да не мислим за халите.
Усмихни се, че просто сме двама!
Ще отрежа косите си – белите,
да ти светят, когато ме няма.
© Керанка Иванова All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
