Eipril (Хари Спасов)
1388 5710
24.08.2018 г., 19:47 ч.

Неизбежно 

  Поезия » Друга
222 1 6

Неизбежност...

Тръгвам си. По калдъръменият път.

Събрали са се хора. Плачат.

В чемширите до гоба - гарги. Грачат.

Какво ли чака ме Отвъд?

Дали, ще ме посрещне баба там?

А дядо, тати? Пак ли ще съм сам?

От шепи, пръст над мен се рони.

Гробарите лопатите въртят.

Опрели в камък те дрънчат. Влага.

Тишина. От свещи пламък.

Забравата поляга...

Чемширите мълчат.

© Хари Спасов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??