Неизбежно
Неизбежност...
Тръгвам си. По калдъръменият път.
Събрали са се хора. Плачат.
В чемширите до гоба - гарги. Грачат.
Какво ли чака ме Отвъд?
Дали, ще ме посрещне баба там?
А дядо, тати? Пак ли ще съм сам?
От шепи, пръст над мен се рони.
Гробарите лопатите въртят.
Опрели в камък те дрънчат. Влага.
Тишина. От свещи пламък.
Забравата поляга...
Чемширите мълчат.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Хари Спасов Всички права запазени
